Въздействието на дезинформацията

Различни класации през последните 3 години показват, че близо 2/3 от европейците се срещат с фалшива новина или публикация с манипулирана информация. Подобна информация в съвременните условия може да бъде разпространена изключително бързо, използвайки най-вече интернет мрежата, където има милиарди потребители. Как обществото и институциите могат да се защитят и възможно ли е това?

Казвам се Александър Куколев и съм роден в Благоевград. От 2020 г. съм студент в Американския университет в България, където изучавам Журналистика и Масови комуникации и Бизнес администрация. Обичам предизвикателствата и продължавам да преследвам мечтата си да стана журналист. В свободното си време често излизам с приятели и практикувам различни видове спорт. С този проект получих една страхотна възможност да придобия опит и да се развия в сферата на журналистиката.

Дигитални разкази на Новото поколение ЕС

Авторски дигитални продукти, инициирани и подкрепени от „Европа директно“ – Благоевград

"Възгледите и мненията, изразени тук, принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват официалната позиция на Европейската комисия. Европейската комисия не може да гарантира точността на информацията, съдържаща се в тях. Нито Комисията, нито което и да е лице, действащо от името на Комисията, носят отговорност за съдържанието или информацията, публикувана тук.

Въздействието на дезинформацията

Дезинформацията и фалшивите новини

Понятието „дезинформация“ се появява преди стотици години, но започва да се използва от хората главно през XX век. Под дезинформация буквално разбираме грешна информация, публикувана с цел заблуждаване на хората и създаване на грешно мнение в обществото за дадена тема. Подобна информация в съвременните условия може да бъде разпространена изключително бързо, използвайки най-вече интернет мрежата, където има милиарди потребители. Дезинформацията често е приравнявана с фалшивите новини. Истината е, че двете понятия са много близки, но все пак при дезинформацията представената информация може да бъде доста по-важна, наранявайки репутацията на хората. Става дума за неточна и подвеждаща информация с цел да се причини вреда на обществото. Дезинформацията, също така, е и огромна заплаха за свободата на изразяване и мнението на европейските граждани. Те се чувстват по-уплашени и застрашени, поради прогресиращото развитие на подобно опасно явление. Анализирайки въздействието на дезинформацията, в този текст ще обясня как тя се разпространява, какви вреди носи на Европейския съюз и неговите граждани и как може да бъде разпознавана и регулирана.

В днешно време, все повече и повече хора използват интернет пространството, за да се сдобият с нужната информация, от която се нуждаят. Голяма част от медиите в България разполагат с обновени дигитални платформи, където хората могат да намерят всичко най-актуално с няколко клика. Развитието на тези платформи през последните години, обаче, довежда и до появата на много недостоверни новинарски сайтове и канали, които имат за цел търсенето на интригата и провокацията. Много сайтове натрупват последователи и потребители, залагайки на публикуване на статии с интригуващи заглавия, невярно или подвеждащо съдържание. Това оказва силен натиск върху морала на традиционните и дигиталните медии. Именно социалните мрежи са мястото, където най-лесно грешна и провокативна информация може да бъде публикувана и разпространена. Свободата, която Фейсбук, Туитър и Инстаграм позволяват на потребителите си, често води до скандали, свързани с публикувани фалшиви новини или манипулативни материали, които водят до дезинформация. За съжаление, липсата на ограничения върху съдържанието на публикациите в интернет пространството, като цяло, води до посочените проблеми за обществата в ЕС и по света.

Как реагира ЕС на дезинформацията

Европейският съюз полага доста усилия и средства в борбата с дезинформацията и фалшивите новини. Постоянно се работи с различни медийни платформи, за да се насърчи използването на достоверни източници на информация. Всичко това има за цел да предпазят гражданите от манипулации и разделение и поддържане на обществена хармония, имайки предвид времената, в които живеем. Пандемията от коронавирус порази целия свят и поради това много голяма част от новините са свързани с ефектите от тази пандемия и действията на различните държави за борба с нея. Липсата на опит в противодействието на такъв нов вирус и колебливите действия на редица правителства създават предпоставки редица медии (интернет базирани) да публикуват все по-често невярна информация, която може да породи интрига и заблуда. Именно материалите, свързани с КОВИД-19, са най-масово следени и анализирани за злоупотреба с информация. Светът се бори с пандемията вече почти две години, поради което хората постоянно трябва да бъдат информирани за случващото се с нея, медицинските аспекти и действията на публичните власти. Всеки ден се появяват огромен брой публикации с неясен произход, като целта е всяване на страх и паника у гражданите на ЕС, защото много от тях са притеснени, а други са склонни да се поддават на манипулации или конспиративни теории. През периода на пандемия започнаха да се развиват различни конспиративни теории за вируса, които дават грешна представа на читателите и подсилват техните страхове. Масовото им споделяне също може да доведе до масово недоволство от мерките на здравните власти и хаос в обществото в един тежък период за целия свят. Затова от ЕС редовно публикуват различни материали, с които гражданите стъпка по стъпка да могат да разграничават грешната информация от достоверната. Борбата с дезинформацията е една от главните цели на ЕС в последните години и затова държавите членки противодействат заедно, опитвайки се да разрешат проблема без да омаловажават позитивната страна на дигиталните и социалните медии.

Негативното въздействие на дезинформацията и фалшивите новини се превръща в огромен проблем за обществата в глобален мащаб.

Всяка публикация, която съдържа невярна или подвеждаща информация, би била способна да създаде една малка „война“ в дигиталното пространство. Подобни „войни“ могат да се развият в по-мащабни конфликти, където например участват всички световни сили. Не един или два пъти подобен вид информация довежда до вътрешни конфликти и радикализиране на недоволството в някои страни. През последните години станахме свидетели на случаи, при които поредица фалшиви новини оказват въздействие върху президентски и парламентарни избори в демократичните държави. След като и на най-високо ниво манипулирането на резултати от подобни събития става постижимо, така налагането на дезинформацията започва да бъде заплаха и за всеки отделен гражданин на страните в ЕС. Различни класации през последните 3 години показват, че близо 2/3 от европейците се срещат с фалшива новина или публикация с манипулирана информация. Почти 1/3 от тях пък попадат на „жълтини“ и откровени измислици всеки ден от седмицата, което само по себе си говори за опасността, която крие дезинформацията. Подобни статистически данни съвсем ясно показват, че трябва да се предприемат адекватни мерки от страна на ЕС срещу подобен проблем. Определено медиите трябва да се стремят към предоставяне на достъпна, качествена и разнообразна информация на хората, за да може демократичният процес да бъде по-активен и приобщаващ за хората.

Анализирайки начинът, по който ЕС води битката с лошото въздействие на дезинформацията, можем да забележим доста взети мерки напоследък. Те насърчават всички европейски институции да работят заедно. От ЕС работят с всички посочени онлайн платформи, за да осигурят на жителите на държавите най-достоверните източници на информация. От друга страна постоянно се води борба против масовото публикуване и споделяне на невярно и скандално съдържание, което би довело до тежки последици за човешкото здраве. Пресен пример, естествено, е ситуацията с КОВИД-19. През последната година, доста онлайн платформи поставят в менютата си кратки съобщения или дори цели секции, даващи актуална информация относно пандемията (брой заболели, брой ваксинирани, брой починали и др.). Макар и това да не е окончателно решение на проблема, може да се забележи желанието на различни компании да осигурят безопасно онлайн пространство за потребителите си.

Част от кампанията на ЕС в борбата с дезинформацията е и създаването на форум, където всеки гражданин може да съобщи за съмнителна информация, най-вече касаеща пандемията. По този начин от Европейската комисия дава възможност на потърпевшите да се включват в борбата с дезинформацията и нейното влияние. Различните институции на ЕС също се стараят постоянно да публикуват документи, в които са представени стъпките за откриване на разпространена грешна информация. Те съветват първо да проверим дадения източник, историята и намерението на статия или публикация. Така хората се замислят повече и така все по-лесно обществеността започва да противодейства на т.нар. ботове, като много от тях вече са унищожени. С тези различни методи хората започват да придобиват все по-добра представа за справяне с проблема, като за това се изисква всеки от нас да окаже съдействие. При подобна постепенна, но последователна борба с дезинформацията и фалшивите новини, светът ще започне да става по-безопасно за всички нас място.

Концентрирайки се върху ситуацията с дезинформацията в Европейския съюз, може да се отбележи, че хора като еврокомисаря Мария Габриел инициират политики и конкретни мерки за борба с невярната информация и манипулативни статии. Тя посочва образованието и критичното мислене като ключови фактори в битката с медийните манипулации. При подобен подход се изисква постоянна комуникация с гражданите, отчитане на обществените нагласи, като едновременно с това се поддържа и връзка на институциите с онлайн платформите и социалните медии. Така трябва да се осигури и нужната прозрачност и спазване на високите етични стандарти в медийната среда. В този контекст, г-жа Габриел на няколко пъти призовава за качествена информация в интернет пространството, обръщайки се към социални медии, като Туитър и Фейсбук, да продължат да се придържат към подписания „Кодекс за добри практики“ срещу онлайн дезинформацията. При едно от нейните участия в националния ефир преди 2 години, Мария Габриел споменава, че всеки месец биват изтрити милиони фалшиви профили в социалните мрежи, разпространявали недостоверна информация.

Усилията за противодействие на дезинформацията продължават и на национално равнище, като българските институции и граждански организации полагат усилия за противодействие на растящия брой дезинформиращи материали относно ваксините и епидемичната обстановка. По мнение на представители на българска медия, всички трябва да се стремим да предоставяме максимално обективно дадена новина, за да може хората да придобият представа за разграничаване на достоверната информация от фалшивата. Те подчертават, че медиите имат много важна роля в борбата с дезинформацията у нас, затова даденият поток от информация да бъде контролиран внимателно. Постоянният хаос по време на пандемията често пречи до достигането на категорична информация, но при постоянно следване на мерките, взети от ЕС, и отговорна работа на медиите, ситуацията може да бъде постепенно овладяна.

Предотвратяването на дезинформацията не е лесно, но е постижимо.

Взимайки всичко споменато по-горе предвид, трябва да обобщим, че предотвратяването на подобен социален феномен не е лесно, но е постижимо. За да може всеки гражданин да бъде способен да участва в регулирането и неутрализирането на дезинформацията, трябва да се търси решение още в началното образование. Децата и младежите все още не разбират в дълбочина този глобален проблем. Те нямат нужния усет или критическо мислене, с които да се предпазят. По този начин не може да се направи правилен извод за даден проблем, дори и да разполагат с нужните знания. Поради това е повече от належащо да се залага на обучение в учебните заведения за това как да търсим и разпознаваме достоверната информация в дигиталното пространството. Трябва като общество да настояваме и създаваме условия за развиване на критическото мислене у младите (да са любознателни, да умеят да задават въпроси да търсят правилните отговори). С помощта на комплекс от методи и подходи и на социалните мрежи, това ще помогне на младите да успяват да изградят правилна преценка за всичко случващо се около тях. Използвайки положителното влияние на „мрежата“, трябва да насочим вниманието на младото поколение към този проблем. Така те ще формират потребност и способности да анализират всичко, което прочетат или гледат. Това би дало едно добро начало за цялото общество в преследване на по-безопасно и успешно бъдеще за всички нас. Като тийнейджър, който се стреми да извлича позитиви от социалните мрежи и дигиталните медии, се надявам хората да бъдат отговорни за случващото се и заедно да извървим пътя към ограничаването на дезинформацията.

Източници:

Новини

Въздействието на дезинформацията