Съдбата ни е да създадем изкуствен интелект, който да ни превъзхожда

 „Европа директно“ – Благоевград покани млади автори да работят по теми от общоевропейския дневния ред и да представят начина, по който виждат зеленото възстановяване, опазването на околната среда, 5G мрежата и фалшивите новини, изкуствения интелект. Обединихме статиите в рубриката „Дигитални разкази на следващотото поколение ЕС“.

Аз съм Здравко Черкезов, на 24 години, от Благоевград, но в момента живея в София. Завършил съм специалност “Политология и международни отношения” в Американския университет в България. С журналистика се занимавам от 2018 г. насам, първо като редактор в университетския вестник, а от 2021 г. и в националната телевизия Bulgaria ON AIR. Стремя се да търся всички гледни точки.

Възгледите и мненията, изразени тук, принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват официалната позиция на Европейската комисия. Европейската комисия не може да гарантира точността на информацията, съдържаща се в тях. Нито Комисията, нито което и да е лице, действащо от името на Комисията, носят отговорност за съдържанието или информацията, публикувана тук.

Дигитални разкази на Новото поколение ЕС

 Авторски дигитални продукти, инициирани и подкрепени от „Европа директно“ – Благоевград


Съдбата на човечеството е да създаде изкуствен интелект (ИИ), който да ни превъзхожда. Но никой не знае кога и как ще изглежда той.

Това смята Благослав Михайлов, който е завършил ИИ в Шефилдския университет. Според него голямата идея зад изкуствения интелект е именно да се създаде машина, която е способна на човекоподобен интелект.

"Граница между човека и машината се смалява и то в полза на машината", коментира Благослав. "Но няма да е след 20 години, защото не знаем какво ни липсва. Сега имаме ИИ, който прави уникални неща и... пак няма нищо общо с човека. Не е трудно да направиш ИИ, който да играе шах по-добре от всеки човек на планетата. Но е почти невъзможно да направиш ИИ, който да ходи – нещо, което научаваме на 1-2 години".

Изкуственият интелект функционира въз основа на невронни мрежи. По думите на Благослав машините са способни да се учат като човек и това е единственото, което знаем за тях.

"Дори и ние не знаем как работят. Знаем как се учат, но какво са научили – не знаем. Първо, един неврон представлява формула. Както и в човешкото тяло невронът има дендрити и те са входните му сигнали. Той има и аксон, който е изходният му сигнал. Та, невронът работи така: взимат се входните му сигнали, всеки входен сигнал се умножава по тежест. Именно тези тежести са това, което представлява ученето. Чрез промяната на тези тежести невронът се учи", обясни той.

Има два вида невронни мрежи – supervised и unsupervised, като при първите ние изначално знаем отговора, който БИ трябвало да върне мрежата. Благослав даде пример с недвижимите имоти:

"Имаш апартамент и входните му сигнали са колко квадрата е, какво му е изложението, на какво място се намира и т.н. Изходният му сигнал е цената. Да речем, че имаш една база данни от апартаменти и искаш да направиш алгоритъм, който ги оценява. Създаваш алгоритъм, който ти предвижда цена, която е 200 евро на квадрат, а реалната е 100 евро на квадрат. Тази разлика я използваш да тренираш мрежата".

Най-големият проблем при тренирането на невронни мрежи е т.нар. over-fitting - самата мрежа се е напаснала "прекалено добре" към данните.

"Означава, че невронната мрежа е добра в това да предвижда данни, които е виждала, но и такива, които не е виждала. Изначалната целта на невронната мрежа е да хване зависимост в данните, да намери абстрактна корелация. Но в даден момент мрежата става толкова голяма и сложна, че започва да "назубря" данните, вместо да обхване абстрактна зависимост. Това е всъщност over-fitting и е най-големият проблем. Въпросът е как да успееш да направиш алгоритъм, който да генерализира добре", поясни Благослав.

По думите му ИИ се използва предимно от големите корпорации с цел печалба. "FB може да предвиди дадена реклама на кого да я покаже. Алгоритъмът има цел и чрез ИИ рекламата се показва на правилните хора, за да се постигне тази цел", обясни той.

У нас обаче приложимостта е ограничена.

"Проблемът е, че за да правиш алгоритми с висока практическа стойност, трябва да имаш много данни. За да имаш много данни, трябва да си голяма корпорация, която е глобална. Само Facebook и Google имат толкова много данни, с тях правят много големи неща. Българска компания трудно би могла да стане толкова голяма, а и сме малко хора. Тренирането на сериозни алгоритми е и много скъпо", посочи Благослав.

България може и да няма капацитет за своя програма за изкуствен интелект, но с помощта на ЕС може да стане център за изследвания, които да са глобални и за голяма корпорация.

"Open AI са дали 12 млн. долара САМО ЗА ТОК, за да тренират GPT-3. Тя може да генерира текст, който прилича на човешки. Но в България кой ще даде 12 млн. долара за ток? Държавата може да стимулира много, българите сме умни хора, имаме потенциал, но го реализираме в чужбина. Ако в България се дават повече пари за това, тогава може да се развива тук тази област. ИИ обаче няма приложение във вътрешния пазар. Да обработваш данните на по-малко от 7 млн. души – няма какво да им продадеш, за да си струва. Но България да се превърне в център за изследвания, които да са глобални – това е възможно, постижимо. Изследвания у нас се правят, част от които са финансирани от Horizon 2020".

 

Благослав е оптимист за развитието на изкуствения интелект у нас. А ако изкуственият интелект е бъдещето, значи Благослав е оптимист и за бъдещето на България.

 

 Възгледите и мненията, изразени тук, принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват официалната позиция на Европейската комисия. Европейската комисия не може да гарантира точността на информацията, съдържаща се в тях. Нито Комисията, нито което и да е лице, действащо от името на Комисията, носят отговорност за съдържанието или информацията, публикувана тук.


© 2024 ТПП. All Rights Reserved. Powered by BAMO