Национализъм

Речник на думите в българския език:

  1. Идеология и политика на поставяне на една нация в привилегировано положение, чрез което се потискат едни народи и се поражда национална вражда.
  2. Движение на зависимите страни към свобода и независимост.

Андреас Вимер, „Защо национализмът функционира“, сп. „Либерален преглед“:

„…Национализмът е сравнително ново изобретение. През 1750 г. по-голямата част от света е управлявана от огромни многонационални империи – Австрийска, Британска, Китайска, Френска, Османска, Руска и Испанска. Но след това идват Американската (1775) и Френска (1789) революции. Доктрината на национализма – управление в името на един национално дефиниран народ – постепенно се разпространява по целия свят. През следващите два века империя след империя започват да се разпадат до множества от национални държави. През 1900 г. около 35% от повърхността на земното кълбо се управлява от национални държави; към 1950 г. делът вече е 70%. Днес са останали само шепа династични царства и теокрации.

Според национализма управниците и управляваните принадлежат към една и съща нация и по този начин споделят един общ исторически произход и бъдеща политическа съдба. Политическите елити ще се грижат за интересите на обикновените хора, а не за интересите на собствените си династии. Вместо йерархични права, основаващи се на социалния статус, национализмът обещава равенство на всички граждани пред закона. Вместо да ограничава политическото ръководство до благородството, той отваря път към политически кариери за талантливите обикновени хора. Вместо да оставя предоставянето на обществени блага в ръцете на гилдии, местни първенци и религиозни институции, национализмът прави така, че силата на модерната държава допринася за насърчаването на общото благо. И вместо да увековечава елитното презрение към некултурните плебеи, национализмът издига статута на обикновените хора, като ги превръща в нов източник на суверенитет и поставя собствената национална култура в центъра на символичната вселена.

Но, както всеки изследовател на историята знае, национализмът има и мрачна страна. Лоялността към нацията може да доведе до демонизация на „другите“, независимо дали това са чужденци или предполагаемо нелоялни местни малцинства. В световен мащаб възходът на национализма увеличава честотата на войните: през последните два века основаването на първата националистическа организация в една страна е било винаги свързвано с увеличаване на вероятността тази страна да преживее сериозна война, от средно 1.1% до средно 2.5% [годишно].“

Джордж Оруел, „Бележки за национализма“, сп. „Либерален преглед“:

„…Под „национализъм“ имам пред вид първо навика да се допуска, че човешките същества могат да бъдат класифицирани като насекоми и че цели маси от милиони или десетки милиони хора могат да бъдат самоуверено етикетирани като „добри“ или „лоши“. Но на второ място – и това е много по-важно – аз имам пред вид навика човек да се идентифицира само с една нация или друга общност, поставяйки я отвъд добро и зло, и без да признава никакъв друг дълг осен прокарването на нейните интереси. Национализмът не трябва да се обърква с патриотизма. И двете думи се използват обикновено по толкова неясен начин, че всякакво определение може да бъде поставено под въпрос, но човек трябва да прокара разграничение помежду им, тъй като тук са замесени две различни и противоположни идеи. Под „патриотизъм“ имам пред вид предаността към дадено място и един определен начин на живот, които човек смята за най-добрите в света, но няма желание да налага на други хора. Патриотизмът е по природа защитен, както във военно, така и в културно отношение. Национализмът, от друга страна, е неразделим от желанието за власт. Трайната цел на всеки национализъм е да осигури повече власт и повече престиж, не за самия себе си, а за нацията и тази друга единица, в която човек е избрал да претопи собствената си индивидуалност.“

Източници: „Национализмът – 21 век“ - сборник от текстове, публикувани в „Либерален преглед“, посветени на темата „Национализъм“. http://www.librev.com/index.php/2014-05-31-19-34-02/librev-reference-book-2/3336-nationalism-2017


Възгледите и мненията, изразени тук, принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват официалната позиция на Европейската комисия. Европейската комисия не може да гарантира точността на информацията, съдържаща се в тях. Нито Комисията, нито което и да е лице, действащо от името на Комисията, носят отговорност за съдържанието или информацията, публикувана тук.


© 2024 ТПП. All Rights Reserved. Powered by BAMO