Кохезионна политика
Целта на кохезионната политика е да насърчава хармоничното развитие в целия ЕС, като подпомага действия, водещи до засилване на икономическото, социално и териториално сближаване, по-специално като намалява различията между равнищата на развитие на различните региони и изостаналостта на регионите в най-неблагоприятно положение.
Кохезионната политика представлява най-големият отделен източник на финансиране от ЕС за проекти, свързани с околната среда.
Финансирането подпомага инвестициите в широкомащабни инфраструктурни разработки. Те осигуряват дългосрочни ползи и включват проекти като пречиствателни станции за отпадни води и съоръжения за третиране на отпадъци;
Финансирането подкрепя също така инвестициите в образованието и обучението, като помага на местните органи, работници и дружества да отчитат в по-голяма степен опазването на околната среда. Насърчаването на екоиновации и нови работни места в сферата на екологията е приоритет, особено в малките и средни предприятия.
Проектите помагат на всички държави и региони в целия ЕС да постигнат съответствие с разпоредбите, свързани с околната среда, и да изграждат техния капацитет в този сектор. Инвестициите могат да стимулират екоиновации, устойчива енергия и възможности за избор на транспорт с ниски нива на въглеродни емисии, както и да поставя на преден план нови подходи към проблемите, свързани с околната среда.
През следващия програмен период (2021 – 2027) кохезионната политика ще продължи да инвестира във всички региони на ЕС от ниво NUTS 2, като се запазват трите категории: по-слабо развити - с БВП на човек от населението под 75% от средната стойност за ЕС, региони в преход - с БВП между 75% и 100%, и по-развити региони - с БВП над 100%. По отношение на метода на разпределяне на средствата от фондовете, предложението на ЕС все още е широко базирано на БВП на човек от населението - 81% от тежестта. Добавят се и нови критерии: младежка безработица, ниски равнища на образование, изменение на климата и приемане и интегриране на мигранти, за да се отрази по-добре действителното положение по места.
Максималният принос на ЕС ще бъде до 70% за по-слабо развитите региони. По данни на Евростат 5 от 6-те региона на България попадат в категорията "по-слабо развити". Изключение прави Югозападният, в който е столицата София. Той е отнесен към регионите в преход.
Фокусиране на кохезионната политиката
От 11 тематични цели за периода 2014-2020 г., новата политика трябва да съсредоточи ресурсите си върху 5 по-гъвкави приоритетни цели:
- По-интелигентна Европа чрез инвестиции в иновации, научни изследвания, цифровизация, икономическа трансформация и подкрепа за малки и средни предприятия (МСП).
- По-екологосъобразна Европа инвестираща в енергиен преход, възобновяеми източници и борбата с изменението на климата.
- По-свързана Европа със стратегически транспортни и цифрови мрежи.
- По-социална Европа, подкрепяща качествените работни места, образованието, уменията и социалното приобщаване.
- Европа по-близо до гражданите чрез подкрепа за местно инициирани стратегии за развитие и устойчиво градско развитие в целия ЕС.
Очакванията са "по-широките" цели на политиката да опростят докладването и да създадат възможност за полезни взаимодействия и гъвкавост между различните направления в рамките на дадена цел и да премахнат изкуствените разграничения между различните политики, които допринасят за постигането ѝ. По този начин се полага и основа за т.нар. "тематична концентрация".
По-голямата част от инвестициите по линия на Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ) ще бъдат насочени към първите две цели. В зависимост от показателя "брутен национален доход на човек от населението", държавите трябва да инвестират между 65% (в най-слабо развитите региони) и 85% от разпределените средства по двата фонда в тези приоритетни направления. За България процентът е 65 – минимум 35% по цел 1 и минимум 30% по цел 2.
Възгледите и мненията, изразени тук, принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват официалната позиция на Европейската комисия. Европейската комисия не може да гарантира точността на информацията, съдържаща се в тях. Нито Комисията, нито което и да е лице, действащо от името на Комисията, носят отговорност за съдържанието или информацията, публикувана тук.